Dumite-BG – онлайн речник за българския език

възпълничък

[vɐsˈpɤlnitʃɐk]

възпълничък значение:

Какво е възпълничък? Който е леко пълен, закръглен; използва се често като евфемизъм за дебел.

1. (пряко) Който е леко пълен, закръглен; използва се често като евфемизъм за дебел.
Ударение
възпъ̀лничък
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
въз-пъл-ни-чък
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Род
мъжки
Мн. число
възпълнички
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на възпълничък

(пряко)
  • Тя си хареса един възпълничък, но много весел господин.
  • Детето е станало възпълничко през ваканцията.

Синоними на възпълничък

Антоними на възпълничък

Как се пише възпълничък

Грешни изписвания: въспълничък, възпълничак, вазпълничък, възпалничък, възпълнйчък
Представката е въз-, въпреки че пред беззвучната 'п' се обеззвучава при изговор.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:пълен
Префикс 'въз-' (означаващ начало или слаба степен) + 'пълничък' (умалително от пълен).

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.