възроптаване
[vɐzropˈtavɐnɛ]
възроптаване значение:
Какво е възроптаване? Действието по глагола възроптая/възроптавам; изразяване на открито недоволство, негодувание или протест срещу някого или нещо.
1. (общо) Действието по глагола възроптая/възроптавам; изразяване на открито недоволство, негодувание или протест срещу някого или нещо.
- Ударение
- възропта̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- въз-роп-та-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- възроптавания
- Възвратна форма
- няма
Примери за използване на възроптаване
(общо)
- В залата се чу тихо възроптаване срещу несправедливото решение на съдиите.
- Всяко възроптаване срещу заповедите на началника се наказваше строго.
Синоними на възроптаване
Антоними на възроптаване
Как се пише възроптаване
Грешни изписвания: възруптаване, въсроптаване, вазроптаване, възроптъване, възроптавъне
Думата се пише с представка въз-. Според морфологичния принцип на българския правопис, звучният съгласен з в края на представката се запазва писмено, независимо че пред беззвучния р (сонорен, тук няма обеззвучаване, но по принцип) или други съгласни може да се чува различно. Коренът се пише с о (ропот).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:ръпътати
Произлиза от глагола 'възроптая', който е съставен от представка 'въз-' (усилващо значение или насоченост нагоре/срещу) и корен 'ропот' (от старобълг. 'ръпътати' – мърморя, негодувам). Формата е отглаголно съществително име.
Употреба
Чести словосъчетания:
- тихо възроптаване
- общо възроптаване
- възроптаване срещу властта
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
