възславя
[vɐsˈsɫavjɐ]
възславя значение:
Какво е възславя? Отдавам голяма почит и хвала; прославям някого или нещо много силно и тържествено.
1. (книжовно/поетично) Отдавам голяма почит и хвала; прославям някого или нещо много силно и тържествено.
- Ударение
- възсла̀вя
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- въз-сла-вя
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- възславям
Примери за използване на възславя
(книжовно/поетично)
- Поетът написа ода, за да възслави подвига на героите.
- Църквата възслави делата на светиите.
Синоними на възславя
Как се пише възславя
Грешни изписвания: въславя, възлавя, вазславя, възслъвя
Пише се с 'з' и 'с' (въз + славя). Двете съгласни се запазват при писане, макар и фонетично да се сливат.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:въз + славити
Книжовна дума с тържествен характер, образувана от представка 'въз-' и 'славя' (прославям).
Употреба
Чести словосъчетания:
- възславя Бога
- възславя героизма
- възславя името
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
