възхита
[vɐzˈxita]
- Ударение
- възхѝта
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- въз-хи-та
- Род
- женски
- Мн. число
- възхити (рядко)
Как се пише възхита
Грешни изписвания: въсхита, вазхита, възхйта
Представката е въз-. Пред беззвучната съгласна 'х' звучната 'з' се обеззвучава при изговор, но правописът се запазва.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:възхитя
Отглаголно съществително от 'възхитя'. Коренът 'хит-' е свързан със старобългарското 'хытити' (грабвам, похищавам), като значението е еволюирало от 'грабнат (от емоция)' към 'очарован'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- скрита възхита
- изразявам възхита
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
