Dumite-BG – онлайн речник за българския език

възхитителен

[vɐs.xiˈti.tɛ.lɛn]

възхитителен значение:

Какво е възхитителен? Който предизвиква силно чувство на одобрение, удоволствие и преклонение; изключително хубав.

1. (пряко) Който предизвиква силно чувство на одобрение, удоволствие и преклонение; изключително хубав.
Ударение
възхити'телен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
въз-хи-ти-те-лен
Род
мъжки
Мн. число
възхитителни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на възхитителен

(пряко)
  • Гледката от върха беше възхитителна.
  • Тя изнесе възхитителна реч, която трогна всички.

Антоними на възхитителен

Как се пише възхитителен

Грешни изписвания: вазхитителен, възхитен, възхйтителен, възхитйтелен

Пише се с представка въз-. Пред беззвучната съгласна х, звучната з се обеззвучава при изговор, но се запазва при писане.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:възхитя
Производно от глагола 'възхитя', който сам е образуван с представка 'въз-' и корен, свързан с 'хитя' (грабвам, отвличам) - първоначалното значение е било 'грабващ духа/ума'. Коренът е сродни с 'хищник'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • възхитителна гледка
  • възхитителен вкус
  • възхитителен човек

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.