възходящ
[vɐzxoˈdʲaʃt]
възходящ значение:
Какво е възходящ? Който се движи, отива или е насочен нагоре; който бележи ръст или покачване.
1. (общо) Който се движи, отива или е насочен нагоре; който бележи ръст или покачване.
2. (граматика/математика) Подредба, при която елементите се нареждат от по-малък към по-голям.
3. (генеалогия) За родствена линия: която върви от потомството към предците (напр. родители, дядовци).
- Ударение
- възходя̀щ
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- въз-хо-дящ
- Род
- мъжки
- Мн. число
- възходящи
Примери за използване на възходящ
(общо)
- Икономиката на страната е във възходящ тренд.
- Възходящият въздушен поток помогна на планера да набере височина.
(граматика/математика)
- Подредете числата във възходящ ред.
- Възходяща градация в поемата.
(генеалогия)
- Родственици по възходяща линия.
Синоними на възходящ
Как се пише възходящ
Грешни изписвания: възхождащ, вазходящ, възхудящ
Думата се пише с щ (звуково съчетание 'шт'), тъй като произлиза от старинна причастна форма. Променливото я преминава в е пред меки срички или 'ж', 'ч', 'ш', но в множествено число се запазва я (възходящи), защото 'щ' е мека съгласна.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:възхождати
Старобългарско сегашно деятелно причастие на глагола „възхождам“ (вървя нагоре), което в съвременния език се е наложило като прилагателно име.
Употреба
Чести словосъчетания:
- възходящ ред
- възходяща линия
- възходящо развитие
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
