вън
[vɤn]
вън значение:
Какво е вън? На открито място, извън помещението; навън.
1. (Наречие) На открито място, извън помещението; навън.
2. (Междуметие) Заповед за напускане на помещението (използва се грубо или категорично).
3. (Предлог (остар./разг.)) Извън (обикновено в съчетание 'вън от').
- Част на речта
- наречие, междуметие, предлог
- Сричкоделение
- вън
- Род
- няма
Примери за използване на вън
(Наречие)
- Вън е студено, облечи се добре.
- Децата играят вън на двора.
(Междуметие)
- Вън от къщата ми!
- Марш вън!
(Предлог (остар./разг.))
- Вън от всякакво съмнение е, че той е прав.
Антоними на вън
Как се пише вън
Грешни изписвания: ван
Думата се пише с ъ (вън).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:вънъ
Наследник на праславянската форма *vъnъ, означаваща „навън“, „отвън“.
Употреба
Чести словосъчетания:
- вън от съмнение
- излизам вън
- стои вън
Фразеологизми:
- ни вън, ни вътре
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
