външен
[ˈvɤnʃɛn]
външен значение:
Какво е външен? Който се намира отвън, на повърхността или извън границите на нещо.
1. (пряко) Който се намира отвън, на повърхността или извън границите на нещо.
2. (политика) Който се отнася до отношенията с други държави.
3. (общо) Който идва от друго място, който не е свойствен за дадена група или система.
- Ударение
- въ'ншен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- вън-шен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- външни
Примери за използване на външен
(пряко)
- Външната страна на стената е боядисана в бяло.
- Използвайте само за външна употреба.
(политика)
- Министър на външните работи.
- Външен дълг на страната.
(общо)
- Външен консултант ще направи одита.
- Нямаше никакви белези за външна намеса.
Синоними на външен
Как се пише външен
Грешни изписвания: външин, ваншен
Пише се с ъ в корена и окончание -ен за м.р.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:вън
Произлиза от наречието 'вън' + наставка '-шен'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- външен вид
- външна политика
- външна врата
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
