Dumite-BG – онлайн речник за българския език

въоръжение

[vɐorɐˈʒɛniɛ]

въоръжение значение:

Какво е въоръжение? Съвкупността от бойни средства (оръжия, техника, муниции), с които е снабдена армия или бойна единица.

1. (военно дело) Съвкупността от бойни средства (оръжия, техника, муниции), с които е снабдена армия или бойна единица.
2. (действие) Процесът на снабдяване с оръжие; въоръжаване.
Ударение
въоръжѐние
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
въ-о-ръ-же-ни-е
Род
среден
Мн. число
въоръжения
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на въоръжение

(военно дело)
  • Българската армия прие на въоръжение нови бойни машини.
  • Ядреното въоръжение остава основен фактор в геополитиката.
(действие)
  • Въоръжението на населението започна веднага след обявяването на войната.

Антоними на въоръжение

Как се пише въоръжение

Грешни изписвания: вооръжение, въоражение, ваоръжение, въуръжение, въоръженйе
Думата се пише с ъ след в (представка въ-) и с ъ в корена (-оръж-). Пише се с е пред окончанието (-ение).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:оръжие
Произлиза от 'оръжие' с представка 'въ-' (във) и наставка '-ение' за отглаголно съществително. Свързано е с общославянския корен.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • приемам на въоръжение
  • леко въоръжение
  • тежко въоръжение
  • надпревара във въоръжението
Фразеологизми:
  • до зъби във въоръжение (по-често: въоръжен до зъби)

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.