Dumite-BG – онлайн речник за българския език

върло

[ˈvɤrlo]
Ударение
въ̀рло
Част на речта
наречие
Сричкоделение
вър-ло
Род
няма
Докладвай грешка в описанието

Как се пише върло

Грешни изписвания: върлу, варло
Пише се с ъ в корена и о накрая.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:вьрлъ
От старобългарското *вьрлъ* (жесток, лют, стръмен). Сродно с литовското *viršus* (върх).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • върло противник
  • върло опасен

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.