върхар
[vərˈxar]
върхар значение:
Какво е върхар? Най-горната, тънка част на дърво; короната на високо дърво.
1. (пряко) Най-горната, тънка част на дърво; короната на високо дърво.
2. (поетично) Висок планински връх.
- Ударение
- върха̀р
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- вър-хар
- Род
- мъжки
- Мн. число
- върхари
Примери за използване на върхар
(пряко)
- Вятърът огъваше върхарите на боровете.
- Птицата кацна на самия върхар на тополата.
(поетично)
- Снежните върхари блестяха на слънцето.
Как се пише върхар
Грешни изписвания: върхър, вархар
Думата се пише с променливо я (в случая ъ поради позицията) в първата сричка и а във втората.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:връх
Произлиза от корена 'връх' + наставка '-ар'. Сродна със старобългарското 'врьхъ'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- горски върхари
- снежни върхари
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
