Dumite-BG – онлайн речник за българския език

вършачка

[vɐrˈʃat͡ʃkɐ]

вършачка значение:

Какво е вършачка? Селскостопанска машина за вършеене – механизирано отделяне на зърното от класовете на житните растения.

1. (земеделие) Селскостопанска машина за вършеене – механизирано отделяне на зърното от класовете на житните растения.
Ударение
върша'чка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
вър-шач-ка
Род
женски
Мн. число
вършачки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на вършачка

(земеделие)
  • Шумът на вършачката се чуваше от другия край на нивата.
  • Преди комбайните, жътвата се извършваше ръчно, а вършитбата – с вършачка.

Как се пише вършачка

Грешни изписвания: вършатчка, варшачка, вършъчка
Пише се с щ не се използва, въпреки звученето 'ш+т' в сродни думи, тук коренът е 'върш-' и наставката '-ачка'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:вършея
От глагола 'вършея' (отделям зърното от сламата) + наставка '-ачка' за оръдие на действето.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • парна вършачка
  • вършачка за боб

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.