вършина
[vɐrʃinˈa]
вършина значение:
Какво е вършина? Отсечени тънки клони от върховете на дървета (обикновено с листата), използвани за огрев, плет или фураж.
1. (пряко) Отсечени тънки клони от върховете на дървета (обикновено с листата), използвани за огрев, плет или фураж.
2. (преносно) Множество натрупани дребни клони, образуващи гъсталак.
- Ударение
- вършина̀
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- вър-ши-на
- Род
- женски
- Мн. число
- вършини
Примери за използване на вършина
(пряко)
- Селяните събираха суха вършина, за да разпалят огъня.
- Товарът с вършина беше твърде обемист за каруцата.
(преносно)
- Птицата се скри дълбоко в гъстата вършина.
Как се пише вършина
Грешни изписвания: вършена, връшина, варшина, вършйна
Думата се пише с ъ в корена (проверка с думата върхът) и с и в наставката -ина.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:връх
Собствено българска дума, производна от корена 'върх' (връх) + наставка '-ина'. Първоначалното значение е свързано с връхните части на дървото.
Употреба
Чести словосъчетания:
- суха вършина
- купчина вършина
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
