Dumite-BG – онлайн речник за българския език

генотип

[gɛnoˈtip]

генотип значение:

Какво е генотип? Съвкупността от всички гени на даден организъм, която определя неговата наследствена основа, независимо от проявлението ѝ във външни белези (фенотип).

1. (биология) Съвкупността от всички гени на даден организъм, която определя неговата наследствена основа, независимо от проявлението ѝ във външни белези (фенотип).
Ударение
генотѝп
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ге-но-тип
Род
мъжки
Мн. число
генотипове
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на генотип

(биология)
  • Генотипът остава относително постоянен през целия живот на индивида.
  • Различни генотипове могат да доведат до сходен фенотип при определени условия.

Антоними на генотип

Как се пише генотип

Грешни изписвания: генутип, генотйп
Думата е сложна съставна с наставка -тип и свързваща гласна о.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:genos + typos
Съставена от гръцките думи 'genos' (род, произход) и 'typos' (отпечатък, образец). Терминът е въведен от датския биолог Вилхелм Йохансен през 1909 г.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • човешки генотип
  • вирусен генотип

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.