Dumite-BG – онлайн речник за българския език

главатарка

[ɡɫɐvɐˈtarkɐ]

главатарка значение:

Какво е главатарка? Жена, която ръководи група, чета, банда или общност; женски еквивалент на главатар.

1. (пряко) Жена, която ръководи група, чета, банда или общност; женски еквивалент на главатар.
Ударение
главата̀рка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
гла-ва-тар-ка
Род
женски
Мн. число
главатарки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на главатарка

(пряко)
  • Тя се утвърди като безспорна главатарка на разбойническата група.
  • В приказките често се споменава за страшна главатарка на вещиците.

Синоними на главатарка

Антоними на главатарка

Как се пише главатарка

Грешни изписвания: глъватарка, главътарка, главатърка
Думата се пише с а в корена (глав-) и наставката (‑тарка), следвайки правописа на думата 'глава'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:главатар + суфикс -ка
Производна дума от съществителното 'главатар', което произлиза от общославянския корен 'глава', със суфикс за деятел от мъжки род '-ар' и последващ суфикс за женски род '-ка'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • смела главатарка
  • жестока главатарка

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.