Dumite-BG – онлайн речник за българския език

главнокомандващ

[glavnokomandvaʃt]

главнокомандващ значение:

Какво е главнокомандващ? Лице, което заема най-висшия пост в командването на въоръжените сили на една държава или на голямо стратегическо обединение.

1. (Военно дело) Лице, което заема най-висшия пост в командването на въоръжените сили на една държава или на голямо стратегическо обединение.
Ударение
главнокома̀ндващ
Част на речта
съществително име, прилагателно име
Сричкоделение
глав-но-ко-манд-ващ
Род
мъжки
Мн. число
главнокомандващи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на главнокомандващ

(Военно дело)
  • Президентът е върховен главнокомандващ на армията.
  • Заповедта на главнокомандващия не подлежи на обсъждане.

Синоними на главнокомандващ

Антоними на главнокомандващ

Как се пише главнокомандващ

Грешни изписвания: главно командващ, главно-командващ, глъвнокомандващ, главнукомандващ, главнокумандващ, главнокомъндващ, главнокомандвъщ
Сложни съществителни и прилагателни, при които първата част пояснява втората, се пишат слято.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:главен + командващ
Сложна дума, образувана от основите на 'главен' и 'командващ' (сегашно деятелно причастие). Калка на термини като Commander-in-chief.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • върховен главнокомандващ
  • заместник-главнокомандващ

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.