Dumite-BG – онлайн речник за българския език

главня

[ɡlɐvˈɲa]

главня значение:

Какво е главня? Дебело дърво, което гори в огнище или е недогоряло и овъглено.

1. (битово) Дебело дърво, което гори в огнище или е недогоряло и овъглено.
2. (ботаника) Гъбна болест по житните растения, която превръща зърната в черна прах.
Ударение
главня̀
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
глав-ня
Род
женски
Мн. число
главни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на главня

(битово)
  • Той разрови жарта с една голяма главня.
  • От главнята хвърчаха искри.
(ботаника)
  • Посевите бяха поразени от главня.
  • Праховитата главня унищожи част от реколтата.

Синоними на главня

Как се пише главня

Грешни изписвания: главнйа, глъвня

Думата се пише с я в края.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:главьнꙗ
Произлиза от праславянската форма *golvnja, сродна с 'глава' (поради задебеления край на горящото дърво).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • праховита главня
  • твърда главня
Фразеологизми:
  • Почернял като главня

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.