Dumite-BG – онлайн речник за българския език

гледач

[glɛdatʃ]

гледач значение:

Какво е гледач? Човек, който се грижи за някого или нещо (най-често за животни или болни хора).

1. (Професии / Бит) Човек, който се грижи за някого или нещо (най-често за животни или болни хора).
2. (Фолклор / Разговорно) Ясновидец, гадател; човек, който 'гледа' (предсказва) бъдещето.
Ударение
гледа̀ч
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
гле-дач
Род
мъжки
Мн. число
гледачи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на гледач

(Професии / Бит)
  • Той работи като гледач на лъвовете в зоологическата градина.
  • Наехме гледач за възрастния ми дядо, защото не може да остава сам.
(Фолклор / Разговорно)
  • В селото имаше стар гледач, при когото хората ходеха за съвет.
  • Тя отиде на гледач, за да ѝ каже дали ще се омъжи скоро.

Как се пише гледач

Грешни изписвания: глидач, гледъч

Пише се с е в корена, проверка с глагола гледам.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:гледам
От глагола 'гледам' + наставка '-ач', формираща име на деец (nomena agentis).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • гледач на деца
  • гледач на животни

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.