гледец
[ˈglɛdɛt͡s]
гледец значение:
Какво е гледец? Твърдото, бяло и лъскаво вещество, което покрива коронката на зъба; зъбен емайл.
1. (Анатомия / Дентална медицина) Твърдото, бяло и лъскаво вещество, което покрива коронката на зъба; зъбен емайл.
2. (Диалектно / Архаично) Зеницата на окото.
- Ударение
- глѐдец
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- гле-дец
- Род
- мъжки
- Мн. число
- гледеци
Примери за използване на гледец
(Анатомия / Дентална медицина)
- Киселините разрушават зъбния гледец.
- Пукнатините в гледеца могат да доведат до чувствителност на зъбите.
(Диалектно / Архаично)
- Пази го като гледеца на окото си.
Антоними на гледец
Как се пише гледец
Грешни изписвания: гладец
Пише се с 'е' в корена. При членуване се получава 'гледецът' / 'гледеца'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:глѧдати
Свързано с глагола 'гледам' и корена за блясък/гладкост (срв. с гладък). В смисъла на емайл вероятно идва от гладката, лъскава повърхност.
Употреба
Чести словосъчетания:
- зъбен гледец
- разрушен гледец
Фразеологизми:
- пазя като гледеца на очите си
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
