глезен
[ˈglɛzɛn]
глезен значение:
Какво е глезен? Изпъкналата костна част отстрани на ставата, свързваща подбедрицата с ходилото; самата става.
1. (анатомия) Изпъкналата костна част отстрани на ставата, свързваща подбедрицата с ходилото; самата става.
2. (пряко) За човек (обикновено дете): Който е научен да му се угажда прекалено, разглезен, капризен. (В тази функция е минало страдателно причастие или прилагателно).
- Ударение
- глѐзен
- Част на речта
- съществително име, прилагателно име
- Сричкоделение
- гле-зен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- глезени
Примери за използване на глезен
(анатомия)
- Футболистът изкълчи десния си глезен по време на мача.
- Водата в реката стигаше до глезените.
(пряко)
- Той беше глезен син на богати родители и не беше свикнал на труд.
Синоними на глезен
Антоними на глезен
Как се пише глезен
Грешни изписвания: глезан
Пише се с 'е' в последната сричка: глезен.
Етимология
Произход:Старобългарски / Праславянски
Оригинална дума:glezna / gleziti
Думата съчетава две омонимични форми с общ корен, но различно развитие. 1. Като съществително (част от крака): сродно с литовското 'glažnas' (гъвкав). 2. Като прилагателно (разглезен): от глагола 'глезя'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- изкълчен глезен
- глезен човек
- до глезени
Фразеологизми:
- не му стъпва и на малкия пръст
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
