Dumite-BG – онлайн речник за българския език

глина

[ˈɡlinɐ]

глина значение:

Какво е глина? Пластична седиментна скала, състояща се от фини минерални частици, която при намокряне става лепкава и ковка, а при изпичане се втвърдява.

1. (геология) Пластична седиментна скала, състояща се от фини минерални частици, която при намокряне става лепкава и ковка, а при изпичане се втвърдява.
2. (преносно) Материал, от който е сътворен човекът (според библейските и митологични представи); тленна материя.
Ударение
гли'на
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
гли-на
Род
женски
Мн. число
глини
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на глина

(геология)
  • Грънчарят постави къс влажна глина на колелото.
  • Почвата в този район е богата на червена глина.
(преносно)
  • Всички сме направени от една и съща глина.

Синоними на глина

Антоними на глина

Как се пише глина

Грешни изписвания: глйна
Думата се изписва с 'и'. Не се проверява, правописът е традиционен.

Етимология

Произход:Праславянски
Оригинална дума:*glina
Стара славянска дума с индоевропейски корен *glei- (слепвам, мажа). Сродна с гръцкото γλίνη (лепило) и латинското gluten (лепило, восък).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • грънчарска глина
  • огнеупорна глина
  • бяла глина
Фразеологизми:
  • колос на глинени крака

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.