глушина
[ɡloʃiˈna]
глушина значение:
Какво е глушина? Глушина е съществително име, което обозначава тишина, уединение или отдалеченост от шум и хора. Често се използва за описание на места, където е трудно да се чуят звуци от цивилизацията, характерни за природни или изолирани локации.
1. Глушина е съществително име, което обозначава тишина, уединение или отдалеченост от шум и хора. Често се използва за описание на места, където е трудно да се чуят звуци от цивилизацията, характерни за природни или изолирани локации.
- Ударение
- глушина̀
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- глу-ши-на
- Род
- женски
- Мн. число
- глушини
Как се пише глушина
Грешни изписвания: глошина, глушйна
Думата се пише с у в първата сричка (от глух) и с и във втората.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:глоухъ
Произлиза от общославянския корен *gluxъ (глух) с наставка за абстрактно съществително или събирателно понятие.
Употреба
Чести словосъчетания:
- горска глушина
- мъртва глушина
- пълна глушина
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
