Dumite-BG – онлайн речник за българския език

го

[ɡo]

го значение:

Какво е го? Кратка форма на винителен падеж на личното местоимение за 3 л. ед. ч. мъжки род ('него') или среден род ('него'/'то').

1. (граматика) Кратка форма на винителен падеж на личното местоимение за 3 л. ед. ч. мъжки род ('него') или среден род ('него'/'то').
Част на речта
кратка форма на местоимение
Сричкоделение
го
Род
мъжки
Мн. число
ги (за мн.ч.)
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на го

(граматика)
  • Видях Иван и го поздравих (поздравих него).
  • Детето взе топчето и го хвърли (хвърли то).

Синоними на го

Как се пише го

Винаги се пише разделно от глагола, освен ако не е част от сложна дума (рядко).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:ѥго
Наследник на старобългарската винителна форма на личното местоимение за 3 л. ед. ч. м. род.

Употреба

Фразеологизми:
  • няма го
  • бива го
  • мързи го

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.