говорене
[ɡoˈvɔrɛnɛ]
говорене значение:
Какво е говорене? Процесът на изразяване на мисли чрез звукова реч; способността да се говори.
1. (общо) Процесът на изразяване на мисли чрез звукова реч; способността да се говори.
2. (комуникация) Водене на разговор, обсъждане на тема или провеждане на беседи.
- Ударение
- гово̀рене
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- го-во-ре-не
- Род
- среден
- Мн. число
- говорения
Примери за използване на говорене
(общо)
- Детето закъснява с проговарянето и активното говорене.
- Бързото говорене затрудняваше преводача.
(комуникация)
- След дълго говорене те най-после стигнаха до споразумение.
- Празното говорене не води до резултати.
Синоними на говорене
Как се пише говорене
Грешни изписвания: говорени, гуворене, говурене
Думата завършва на -ене, характерно окончание за отглаголни съществителни от глаголи на -я (II спрежение) или -а.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:говорити
Произлиза от старобългарския глагол 'говорити' (шумя, вдигам шум, говоря). Сродна с други славянски езици (срв. руски 'говор').
Употреба
Чести словосъчетания:
- публично говорене
- празно говорене
- начин на говорене
Фразеологизми:
- говорене на вятъра
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
