Dumite-BG – онлайн речник за българския език

говорещ

[goˈvɔrɛʃt]

говорещ значение:

Какво е говорещ? Който говори в момента или има способността да говори.

1. (пряко) Който говори в момента или има способността да говори.
2. (лингвистика) Човек, който владее и използва даден език (носител на езика).
3. (преносно) Който е изразителен, изпълнен със смисъл и значение.
Ударение
гово̀рещ
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
го-во-рещ
Род
мъжки
Мн. число
говорещи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на говорещ

(пряко)
  • Папагалът беше говорещ и повтаряше всяка дума.
(лингвистика)
  • Броят на говорещите испански език в света расте.
(преносно)
  • Тя хвърли към него един говорещ поглед, който обясняваше всичко.

Антоними на говорещ

Как се пише говорещ

Грешни изписвания: говорящ, гуворещ, говурещ
Сегашните деятелни причастия от глаголи на -я (II спрежение) завършват на -ещ (или -ящ само след ударение, но тук ударението е на корена, а окончанието е безударно, затова е -ещ).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:говоря
Сегашно деятелно причастие на глагола 'говоря' (от старобългарски *govoriti).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • говорещ папагал
  • говорещ поглед
  • говорещ часовник
Фразеологизми:
  • говореща глава (телевизионен термин)

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.