гоен
[ɡɔɛn]
гоен значение:
Какво е гоен? Който е хранен обилно и специално с цел натрупване на маса и мазнини; угоен.
1. (селкостопанство) Който е хранен обилно и специално с цел натрупване на маса и мазнини; угоен.
- Ударение
- го'ен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- го-ен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- гоени
- Вид
- несвършен
- Възвратна форма
- няма
Примери за използване на гоен
(селкостопанство)
- За Коледа заклаха гоения шопар.
- Гоените телета имат по-крехко месо.
Антоними на гоен
Как се пише гоен
Грешни изписвания: гоян, гуен
Прилагателното се пише с е (гоен), променливо 'я' не е налично в тази позиция, тъй като ударението пада върху първата сричка (го̀ен, го̀ени).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:gojiti
Произлиза от глагола 'гоя' (угоявам), който води началото си от праславянския корен *gojiti – 'живея', 'лекувам', 'храня'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- гоен вол
- гоено прасе
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
