гонач
[ɡoˈnat͡ʃ]
гонач значение:
Какво е гонач? Участник в ловна дружина, който подплашва и насочва дивеча към ловците (пусиите).
1. (лов) Участник в ловна дружина, който подплашва и насочва дивеча към ловците (пусиите).
2. (животновъдство) Човек, който кара добитък; пастир, който подкарва стадото.
- Ударение
- гона'ч
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- го-нач
- Род
- мъжки
- Мн. число
- гоначи
Примери за използване на гонач
(лов)
- Гоначите викаха силно, за да изкарат глиганите от гъсталака.
(животновъдство)
- Гоначът подкара кравите към реката.
Как се пише гонач
Грешни изписвания: гунач, гонъч
Коренната гласна е о (от гоня), не 'у'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:гоня
От глагола 'гоня' + продуктивната наставка за деятел '-ач'.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
