Dumite-BG – онлайн речник за българския език

гонитба

гонитба значение:

Какво е гонитба? Следване на бягащ или движещ се човек, животно или предмет, за да бъде настигнат и уловен.

1. (общо) Следване на бягащ или движещ се човек, животно или предмет, за да бъде настигнат и уловен.
2. (право и сигурност) Преследване с намерение някой да бъде заловен и наказан.
3. (преносно) Продължително преследване и тормоз, насочени срещу някого.
4. (преносно) Упорито преследване на желан резултат, цел или идеал.
Ударение
гонѝтба
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
го-нит-ба
Род
женски
Мн. число
гонитби
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на гонитба

(общо)
  • След кратка гонитба кучето настигна топката.
(право и сигурност)
  • Полицията продължи гонитбата на избягалия престъпник.
(преносно)
  • Започналата срещу него гонитба го лиши от работа и приятели.
(преносно)
  • Непрестанната гонитба на успеха го оставяше без почивка.

Синоними на гонитба

Как се пише гонитба

Употреба

Чести словосъчетания:
  • гонитба на престъпник
  • гонитба с времето
  • гонитба на щастието

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.