Dumite-BG – онлайн речник за българския език

горнило

[ɡorˈnilo]

горнило значение:

Какво е горнило? Окрито огнище в ковачница, където се нагрява металът, за да стане ковък; ковашко огнище.

1. (техника) Окрито огнище в ковачница, където се нагрява металът, за да стане ковък; ковашко огнище.
2. (преносно) Среда или ситуация на тежки изпитания, в която се калява характерът или се проверяват качества.
Ударение
горнѝло
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
гор-ни-ло
Род
среден
Мн. число
горнила
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на горнило

(техника)
  • Ковачът постави желязото в разпаленото горнило.
  • Искри хвърчаха от ковашкото горнило.
(преносно)
  • Войниците преминаха през горнилото на войната.
  • В горнилото на живота той стана по-силен.

Как се пише горнило

Грешни изписвания: гърнило, гурнило, горнйло, горнилу
Думата се пише с о в корена, въпреки връзката с 'гърне'. В съвременния български език коренът е претърпял промяна в тази лексема.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:гърнъ
Произлиза от старобългарската дума *гърнъ* (гърне, пещ) с наставка за място или инструмент *-ило*. Сродна с думите 'гърне' и 'грънчар'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • огнено горнило
  • ковашко горнило

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.