Dumite-BG – онлайн речник за българския език

гравитация

[gravitatsiʲɐ]

гравитация значение:

Какво е гравитация? Фундаментално природно взаимодействие, при което всички обекти с маса се привличат взаимно; земно притегляне.

1. (физика) Фундаментално природно взаимодействие, при което всички обекти с маса се привличат взаимно; земно притегляне.
2. (преносно) Силно привличане или стремеж към център, личност или идея.
Ударение
гравита'ция
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
гра-ви-та-ци-я
Род
женски
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на гравитация

(физика)
  • Законът за всемирната гравитация е формулиран от Исак Нютон.
  • Космонавтите тренират в условия на нулева гравитация.
(преносно)
  • Политическата гравитация на столицата привлича младите хора от провинцията.

Антоними на гравитация

Как се пише гравитация

Грешни изписвания: гравитациа, гровитация, гръвитация, гравйтация, гравитъция, гравитацйя

Думата завършва на -ция, както повечето съществителни от латински произход, завършващи на -tio.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:gravitas
От латинското 'gravitas' (тежест), производно на 'gravis' (тежък).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • земна гравитация
  • липса на гравитация
  • център на гравитация

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.