граната
[ɡrɐˈnatɐ]
граната значение:
Какво е граната? Вид експлозивен боеприпас, предназначен за хвърляне с ръка или изстрелване чрез специализирано оръжие (гранатомет), който поразява чрез ударна вълна и осколки.
1. (военно дело) Вид експлозивен боеприпас, предназначен за хвърляне с ръка или изстрелване чрез специализирано оръжие (гранатомет), който поразява чрез ударна вълна и осколки.
2. (спорт) Уред за хвърляне в леката атлетика, имитиращ формата и теглото на бойна граната (използван предимно в миналото или във военния многобой).
- Ударение
- грана̀та
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- гра-на-та
- Род
- женски
- Мн. число
- гранати
Примери за използване на граната
(военно дело)
- Войникът извади предпазителя и хвърли ръчната граната към окопа.
- Осколъчната граната нанесе сериозни поражения на леката техника.
(спорт)
- На състезанието той постигна рекорд в дисциплината хвърляне на граната.
Как се пише граната
Грешни изписвания: гърната, гръната, гранъта
Думата се пише с 'а' в първата сричка. Проверката не може да се извърши чрез сродни думи в българския, правописът е исторически установен според заетата форма.
Етимология
Произход:Италиански
Оригинална дума:granata
Заета през руски или немски от италианската дума 'granata', която означава 'нар' (плод). Наречена е така поради приликата на формата и зърната на нара с парчетата шрапнел и барутните зърна в първите експлозиви.
Употреба
Чести словосъчетания:
- ръчна граната
- димна граната
- светлошумова граната
- противотанкова граната
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
