Dumite-BG – онлайн речник за българския език

графит

[ɡrɐˈfit]

графит значение:

Какво е графит? Мека, черно-сива алотропна форма на въглерода с метален блясък, използвана за направа на моливи, смазочни материали и електроди.

1. (минералогия) Мека, черно-сива алотропна форма на въглерода с метален блясък, използвана за направа на моливи, смазочни материали и електроди.
2. (изкуство) Единична рисунка или надпис, направен върху стена или друга повърхност (често в обществена среда).
Ударение
графи'т
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
гра-фит
Род
мъжки
Мн. число
графити
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на графит

(минералогия)
  • Графитът е отличен проводник на електричество.
  • Сърцевината на молива е направена от смес на графит и глини.
(изкуство)
  • На стената на училището имаше красив цветен графит.
  • Художникът завърши своя графит късно през нощта.

Синоними на графит

Антоними на графит

Как се пише графит

Грешни изписвания: гръфит, гравит, графйт
Думата се пише с ф и и.

Етимология

Произход:Немски
Оригинална дума:Graphit
Въведено от А. Г. Вернер през 1789 г., от гръцкото γράφω (graphō) – 'пиша', поради използването му за писане.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • графитна смазка
  • рисуване на графити

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.