грухтене
[ɡruxˈtɛnɛ]
грухтене значение:
Какво е грухтене? Издаване на характерни глухи, гърлени звуци, типични за свиня.
1. (пряко) Издаване на характерни глухи, гърлени звуци, типични за свиня.
2. (преносно) Издаване на нечленоразделни звуци от човек (при смях, ядене или недоволство) или мърморене.
- Ударение
- грухтèне
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- грух-те-не
- Род
- среден
- Мн. число
- грухтения
- Вид
- несвършен
Примери за използване на грухтене
(пряко)
- От кочината се чуваше силно грухтене.
- Доволното грухтене на прасетата показваше, че са нахранени.
(преносно)
- Той отговори с нещо, наподобяващо недоволно грухтене.
Как се пише грухтене
Грешни изписвания: грухтйене, грухтени, грохтене
Думата завършва на -ене, характерно окончание за отглаголни съществителни от глаголи от II спрежение.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:грух
Звукоподражателна дума (ономатопея), имитираща звука, издаван от свине. Образувана от корена 'грух' и глаголната наставка.
Употреба
Чести словосъчетания:
- силно грухтене
- доволно грухтене
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
