грънчар
[ɡrɐnˈt͡ʃar]
грънчар значение:
Какво е грънчар? Майстор занаятчия, който изработва глинени съдове (гърнета, стомни, чинии) и други изделия от глина с помощта на грънчарско колело.
1. (занаяти) Майстор занаятчия, който изработва глинени съдове (гърнета, стомни, чинии) и други изделия от глина с помощта на грънчарско колело.
2. (зоология) Вид бръмбар (Zabrus tenebrioides), познат като 'житни грънчар', който е вредител по зърнените култури.
3. (орнитология) Птица от семейство Пещаркови (Furnariidae), която строи гнездото си от кал с форма, наподобяваща гърне.
- Ударение
- грънча́р
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- грън-чар
- Род
- мъжки
- Мн. число
- грънчари
Примери за използване на грънчар
(занаяти)
- Старият грънчар умело оформяше глината върху въртящото се колело.
- В Етъра може да се види работилницата на действащ грънчар.
(зоология)
- Ларвите на житния грънчар нанесоха сериозни щети на посевите тази година.
(орнитология)
- Птицата грънчар е известна със своите сложни гнезда.
Синоними на грънчар
Как се пише грънчар
Грешни изписвания: гранчар, грънчяр, грънчър
Думата се пише с ръ в корена, произлизащо от старобългарския ер голям (ъ). Проверката може да стане със сродната дума гърне (където има редуване ър/ръ).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:гърнъ + -ар
Произлиза от старобългарската дума 'гърнъ' (гърне, съд) и наставката за деятел '-ар'. Сродна с общославянския корен за пещ и горене.
Употреба
Чести словосъчетания:
- майстор грънчар
- житен грънчар
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
