Енциклопедия на българския език

гурбетчия

[gurbɛtˈt͡ʃijɐ]

гурбетчия значение:

Какво е гурбетчия? Човек, който отива на гурбет (в чужбина или в друг град), за да работи и печели пари.

1. (социология/бит) Човек, който отива на гурбет (в чужбина или в друг град), за да работи и печели пари.
Ударение
гурбетчùя
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
гур-бет-чи-я
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Род
мъжки
Мн. число
гурбетчии
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на гурбетчия

(социология/бит)
  • Много млади хора станаха гурбетчии в Западна Европа.
  • Дядо му е бил гурбетчия в Америка в началото на века.

Как се пише гурбетчия

Грешни изписвания: горбетчия, гурбетчйя
Пише се с у в първата сричка. Окончанието за множествено число е -ии (гурбетчии).

Етимология

Произход:Турски / Арабски
Оригинална дума:gurbetçi
От турската дума *gurbet* (чужбина), която идва от арабския корен за „странство“, „отчуждение“. Суфиксът *-чия* е типичен за турските заемки, означаващ извършител на действие или професия.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • български гурбетчия
  • сезонен гурбетчия