гъгнив
[gɐgˈnif]
гъгнив значение:
Какво е гъгнив? За глас или говор – който звучи носово, неясно, сякаш въздушната струя минава през носа поради физиологична пречка или навик.
1. (пряко) За глас или говор – който звучи носово, неясно, сякаш въздушната струя минава през носа поради физиологична пречка или навик.
2. (преносно) За човек – който говори по такъв начин.
- Ударение
- гъгнѝв
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- гъг-нив
- Род
- мъжки
- Мн. число
- гъгниви
Примери за използване на гъгнив
(пряко)
- Старецът имаше тих, гъгнив глас, който трудно се разбираше.
- Поради хремата говорът му стана гъгнив.
(преносно)
- Той е гъгнив по рождение.
Как се пише гъгнив
Грешни изписвания: гъгнъв, гагнив, гъгнйв
Думата се изписва с променливо я (в случая липсва, но окончанието за м.р. е -ив).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:гъгна
Произлиза от глагола 'гъгна' (говоря носово). Коренът е звукоподражателен (ономатопеичен), имитиращ специфичния носов звук.
Употреба
Чести словосъчетания:
- гъгнив глас
- гъгнив тон
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
