гъдулка
[ɡɐˈduɫkɐ]
гъдулка значение:
Какво е гъдулка? Български народен струнен лъков музикален инструмент с крушовиден корпус, къс гриф без прагчета и вертикално държане при свирене.
1. (музика) Български народен струнен лъков музикален инструмент с крушовиден корпус, къс гриф без прагчета и вертикално държане при свирене.
- Ударение
- гъду́лка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- гъ-дул-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- гъдулки
Примери за използване на гъдулка
(музика)
- Звукът на гъдулката огласи мегдана и хорото се изви.
- Тя се записа в школа за народни инструменти, за да учи гъдулка.
Синоними на гъдулка
Как се пише гъдулка
Грешни изписвания: гадулка, гъдолка
Думата се пише с ъ в първата сричка. Сродна е с глагола гуда.
Етимология
Произход:Прабългарски / Славянски
Оригинална дума:gud-
Свързва се с глагола 'гуда' (свиря на струнен инструмент) и общославянския корен *gud- (издавам звук, бръмча). Специфичен за българския фолклор инструмент.
Употреба
Чести словосъчетания:
- тракийска гъдулка
- добруджанска гъдулка
- лъка на гъдулката
Фразеологизми:
- свиря на тънката струна
- опъвам струните
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
