гълтач
[ɡɐlˈtatʃ]
- Ударение
- гълта̀ч
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- гъл-тач
- Род
- мъжки
- Мн. число
- гълтачи
Как се пише гълтач
Грешни изписвания: гълтаж, галтач, гълтъч
Думата завършва на звучна съгласна 'ч', която при изговор се обеззвучава, но правописът се проверява чрез формата за множествено число: гълтачи.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:glъtati
Произлиза от глагола 'гълтам'. Коренът е със славянски произход, сродна със старославянското 'глътати' и руското 'глотать'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- гълтач на огън
- гълтач на саби
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
