гълча
[gɐlˈt͡ʃa]
гълча значение:
Какво е гълча? Карам се на някого със строг тон, мъмря го, правя му бележка за постъпка.
1. (пряко) Карам се на някого със строг тон, мъмря го, правя му бележка за постъпка.
2. (остаряло) Вдигам шум, говоря високо (за множество хора).
- Ударение
- гълча̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- гъл-ча
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
Примери за използване на гълча
(пряко)
- Майката гълчеше детето, че си е изцапало дрехите.
- Не ме гълчи за закъснението, имаше задръстване.
(остаряло)
- На площада народът гълчеше възбудено.
Как се пише гълча
Грешни изписвания: гьлча, галча
Думата се пише с ъ в корена. Проверката може да се направи със сродната дума 'глъчка'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:гълча
Свързана с диалектни и старинни форми за шум, говор, врява (срв. глъчка). Вероятно звукоподражателен произход или свързан с глаголи за издаване на силен звук.
Употреба
Чести словосъчетания:
- гълча строго
- гълча някого
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
