гънка
[ˈɡɤnkɐ]
гънка значение:
Какво е гънка? Място, където нещо е прегънато, свито или набръчкано; извивка на материя.
1. (пряко) Място, където нещо е прегънато, свито или набръчкано; извивка на материя.
2. (анатомия) Естествена извивка или набръчкване на кожата или тъканите в организма.
3. (геология) Вълнообразно огъване на земните пластове без прекъсване на тяхната цялост.
4. (преносно) Скрито, потайно място (най-често в душата, съзнанието).
- Ударение
- гъ̀нка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- гън-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- гънъки
Примери за използване на гънка
(пряко)
- Полата падаше на красиви гънки.
- Изгладих гънките на покривката.
(анатомия)
- Мозъчните гънки са отговорни за мисловната дейност.
- Бебето имаше пухкави гънки по ръчичките.
(геология)
- В скалите се забелязваха стари тектонски гънки.
(преносно)
- Той криеше тайната в най-дълбоките гънки на душата си.
Антоними на гънка
Как се пише гънка
Грешни изписвания: гънъка, ганка
Думата се пише с ъ в корена. При членуване няма промяна.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:гъна
Произлиза от глагола 'гъна' с наставка '-ка'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- мозъчна гънка
- гънка на плат
- земна гънка
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
