гяурин
[gʲɐ'urin]
гяурин значение:
Какво е гяурин? Презрително название, използвано от османските турци за именуване на християните и другите иноверци (неверници).
1. (историческо) Презрително название, използвано от османските турци за именуване на християните и другите иноверци (неверници).
- Ударение
- гяу̀рин
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- гя-у-рин
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- мъжки
- Мн. число
- гяури
Примери за използване на гяурин
(историческо)
- Османските власти често наричали поданиците си християни с думата гяурин.
- — Мълчи, гяурин! — извика заптието.
Как се пише гяурин
Грешни изписвания: геурин, гяурен, гяорин, гяурйн
Думата се изписва с я и у след него – гяурин.
Етимология
Произход:Турски
Оригинална дума:gâvur
Заемка от турски език (gâvur), която произлиза от персийската дума 'gabr' (зороастриец, неверник). В Османската империя терминът се е използвал за обозначаване на всички немюсюлмани.
Употреба
Фразеологизми:
- гяурска работа
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
