дан
[dan]
дан значение:
Какво е дан? Налог, който покорено население или васална държава плаща на завоевателя или владетеля.
1. (история) Налог, който покорено население или васална държава плаща на завоевателя или владетеля.
2. (преносно/книжовно) Принос, заслуга или жертва в името на нещо; отдаване на почит.
- Ударение
- да'н
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- дан
- Род
- женски
- Мн. число
- дани (рядко)
Примери за използване на дан
(история)
- Българите плащали годишна дан на Византийската империя.
- Кръвният дан е една от най-тежките повинности през османското владичество.
(преносно/книжовно)
- Всички отдадоха своята дан на загиналите герои.
- Той плати своята дан на модата.
Как се пише дан
Съществително от женски род, завършващо на съгласна. Членува се с '-та' (данта).
Етимология
Произход:Славянски
Оригинална дума:дам
От старобългарския корен, свързан с глагола 'дам' (давам). Това, което се дава.
Употреба
Чести словосъчетания:
- кръвен дан
- плащам дан
- отдавам дан
Фразеологизми:
- плащам дан на времето
- плащам дан обществено мнение
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
