даскалица
[dɐskɐˈlit͡sɐ]
даскалица значение:
Какво е даскалица? Учителка (разговорно, понякога с ироничен или пренебрежителен оттенък).
1. (образование) Учителка (разговорно, понякога с ироничен или пренебрежителен оттенък).
2. (историческо) Съпруга на даскал (възрожденски контекст).
- Ударение
- даскалѝца
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- дас-ка-ли-ца
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- женски
- Мн. число
- даскалици
Примери за използване на даскалица
(образование)
- Даскалицата по математика беше много строга.
- Децата се страхуваха от старата даскалица.
(историческо)
- Даскалицата помагаше на мъжа си в просветителската дейност.
Синоними на даскалица
Антоними на даскалица
Как се пише даскалица
Грешни изписвания: даскалица, дъскалица, даскълица, даскалйца
Думата се изписва с а в първата сричка и и в наставката -ица.
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:δάσκαλος (daskalos)
Женски род на „даскал“, заемка от гръцкото δάσκαλος (учител). В миналото неутрална дума, днес често с архаичен или леко пренебрежителен нюанс.
Употреба
Чести словосъчетания:
- строга даскалица
- селска даскалица
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
