двоя
[dvoˈjɤ]
двоя значение:
Какво е двоя? Деля нещо на две части; разполовявам (рядка употреба в съвременния език без представка).
1. (Пряко) Деля нещо на две части; разполовявам (рядка употреба в съвременния език без представка).
2. (Преносно) Правя нещо да изглежда двойно или двусмислено; проявявам непоследователност.
- Ударение
- двоя̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- дво-я
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- раздвоя
Форми на думата двоя 53
- двой
- двойте
- двоели
- двоеше
- двоейки
- двоелите
- двоен
- двоена
- двоени
- двоено
- двоения
- двоената
- двоените
- двоеният
- двоеното
- двои
- двоим
- двоиш
- двоите
- двоил
- двоила
- двоили
- двоило
- двоилия
- двоилата
- двоилите
- двоилият
- двоилото
- двоих
- двоиха
- двоихме
- двоихте
- двоят
- двоял
- двояла
- двояло
- двоялия
- двоялата
- двоялият
- двоялото
- двоях
- двояха
- двояхме
- двояхте
- двоящ
- двояща
- двоящи
- двоящо
- двоящия
- двоящата
- двоящите
- двоящият
- двоящото
Примери за използване на двоя
(Пряко)
- Майсторът дроеше дъските за кофража.
(Преносно)
- Погледът му се двоеше от умората.
Синоними на двоя
Антоними на двоя
Как се пише двоя
Грешни изписвания: двуя
Изписва се с о в корена, произлизащо от 'двоен', 'двойка'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:дъва
Произлиза от числителното име 'два'. Сродна с 'двоен'.
Употреба
Фразеологизми:
- двоя се
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.