Енциклопедия на българския език

дву-

[dvu]

дву- значение:

Какво е дву-? Представка (първа съставна част) в сложни думи, означаваща наличието на два броя от нещо, двойност или изпълнение на действие два пъти.

1. (Словообразуване) Представка (първа съставна част) в сложни думи, означаваща наличието на два броя от нещо, двойност или изпълнение на действие два пъти.
Част на речта
неопределима част на речта
Сричкоделение
дву-
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на дву-

(Словообразуване)
  • двуетажен (с два етажа)
  • двуличие (две лица)
  • двубой (бой между двама)

Синоними на дву-

Антоними на дву-

Как се пише дву-

Грешни изписвания: дво-
Пише се слято с втората част на думата. Формата е дву- (напр. двукрил), а не дво- (освен в редки изключения като двояк).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:дъва
Първа съставна част на сложни думи, произлизаща от числителното бройно „две“ (старобълг. „дъва“).