двугласен
[dvuˈɡlasɛn]
двугласен значение:
Какво е двугласен? Който се изпълнява от два гласа или две партии; който е съставен от две самостоятелни мелодични линии.
1. (Музика) Който се изпълнява от два гласа или две партии; който е съставен от две самостоятелни мелодични линии.
2. (Лингвистика) Който се състои от два гласни звука (по-рядка употреба, обикновено се използва 'дифтонгичен').
- Ударение
- двуглàсен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- дву-гла-сен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- двугласни
Примери за използване на двугласен
(Музика)
- Хорът изпълни прекрасна двугласна песен.
- Учениците упражняваха двугласен солфеж.
(Лингвистика)
- В този език има специфични двугласни съчетания.
Антоними на двугласен
Как се пише двугласен
Грешни изписвания: двогласен, двуглъсен
Първата част на сложната дума е 'дву-' (от 'две'), а не 'дво-'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:две + глас
Сложна дума от числителното 'две' (във форма за съставни думи 'дву-') и съществителното 'глас'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- двугласен хор
- двугласно пеене
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
