Dumite-BG – онлайн речник за българския език

двуезичен

[dvuɛˈzit͡ʃɛn]

двуезичен значение:

Какво е двуезичен? Който владее и си служи еднакво добре с два езика.

1. (пряко) Който владее и си служи еднакво добре с два езика.
2. (лингвистика) Който е написан или съставен на два езика.
3. (демография) В който се говорят официално или масово два езика (за държава, област или населено място).
Ударение
двуези'чен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
дву-е-зи-чен
Род
мъжки
Мн. число
двуезични
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на двуезичен

(пряко)
  • Детето израсна в двуезична среда и говори свободно както български, така и английски.
  • Тя е напълно двуезична.
(лингвистика)
  • Издадоха нов двуезичен речник.
  • Менюто в ресторанта беше двуезично.
(демография)
  • Канада е двуезична държава.
  • Този регион е исторически двуезичен.

Синоними на двуезичен

Антоними на двуезичен

Как се пише двуезичен

Грешни изписвания: двоезичен, дву-езичен, двуезйчен
Думата е сложно прилагателно име, образувано от числително и съществително. Пише се слято. Коренът за две е дву- (а не дво-), когато участва в сложни думи (напр. двуглав, двуезичен).

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:bilinguis
Калка (буквален превод) на латинската дума bilinguis или френската bilingue, образувана от домашни корени: числителното „две“ и съществителното „език“.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • двуезичен речник
  • двуезично обучение
  • двуезичен текст
  • двуезична паралелка

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.