двуличие
[dvuˈlitʃiɛ]
двуличие значение:
Какво е двуличие? Поведение на човек, който прикрива истинските си мисли и намерения зад престорена доброжелателност; неискреност.
1. (етика) Поведение на човек, който прикрива истинските си мисли и намерения зад престорена доброжелателност; неискреност.
- Ударение
- двулѝчие
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- дву-ли-чи-е
- Род
- среден
- Мн. число
- няма
Примери за използване на двуличие
(етика)
- Не мога да понасям неговото двуличие – говори ми едно, а зад гърба ми прави друго.
- Двуличието е характерна черта на интригантите.
Синоними на двуличие
Как се пише двуличие
Грешни изписвания: дволичие, двулйчие, двуличйе
Първата част на сложната дума се пише дву- (от две, но със съединителна гласна 'у' за двусрични основи или по традиция), а не 'дво-'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:две + лице
Сложна дума, образувана от числителното 'две' (в съединителна форма 'дву-') и съществителното 'лице'. Вероятно калка по гръцки образец (diprosōpia).
Употреба
Чести словосъчетания:
- проявявам двуличие
- скрито двуличие
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
