Dumite-BG – онлайн речник за българския език

двуостър

[dvuˈɔ.stɐr]

двуостър значение:

Какво е двуостър? За режещ инструмент или оръжие: който е наточен и реже от двете страни.

1. (пряко) За режещ инструмент или оръжие: който е наточен и реже от двете страни.
2. (преносно) Ситуация, действие или аргумент, който може да доведе както до положителен, така и до отрицателен резултат; криещ рискове и за двете страни.
Ударение
двуо̀стър
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
дву-ос-тър
Род
мъжки
Мн. число
двуостри
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на двуостър

(пряко)
  • Рицарят извади тежък двуостър меч.
  • Това е специален двуостър нож за лов.
(преносно)
  • Истината често е нож с две остриета, а решението му се оказа двуостро.
  • Това е двуостър въпрос, който може да обиди и двете страни в спора.

Антоними на двуостър

Как се пише двуостър

Грешни изписвания: двоостър, дву-остър, двуустър, двуостар
Пише се слято като сложна дума с първа основа дву-. В мъжки род завършва на -ър, а в мн.ч. гласната 'ъ' изпада (двуостри).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:две + остър
Сложна дума, образувана от числителното 'две' (в състава на корена 'дву-') и прилагателното 'остър'. Калкира модели от старобългарски и други индоевропейски езици (срв. гръцки 'distomos').

Употреба

Чести словосъчетания:
  • двуостър меч
  • двуостър нож
  • двуостър език
Фразеологизми:
  • нож с две остриета

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.