Енциклопедия на българския език

двусмислие

[dvuˈsmisliɛ]

двусмислие значение:

Какво е двусмислие? Качество на израз, фраза или текст, които могат да се тълкуват по два или повече начина; липса на яснота.

1. (лингвистика/логика) Качество на израз, фраза или текст, които могат да се тълкуват по два или повече начина; липса на яснота.
2. (разговорно) Намек с неприличен или скрит подтекст.
Ударение
двусмѝслие
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
дву-смис-ли-е
Род
среден
Мн. число
двусмислия
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на двусмислие

(лингвистика/логика)
  • В отговора му имаше известно двусмислие, което ме озадачи.
  • Авторът използва двусмислие, за да засили комичния ефект.
(разговорно)
  • Шегите му са пълни с вулгарни двусмислия.
  • Не си позволявай подобни двусмислия пред децата.

Антоними на двусмислие

Как се пише двусмислие

Пише се с у в първата част на сложната дума, тъй като произлиза от числителното дву- (форма на две за съставни думи).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:две + смисъл
Сложна дума, образувана от числителното 'две' и съществителното 'смисъл'. Калка (буквален превод) на гръцката или латинската концепция за амбивалентност (ambiguitas).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • избягвам двусмислие
  • пълно с двусмислия